Забравените: Вадим Лазаркевич

Вадим Лазаркевич

На 13 ноември 1920 г. Народното събрание гласува Закон за насърчаване на детската литература. Той е внесен от Стоян Омарчевски - министър на Народното просвещение в правителството на Стамболийски. Законът освобждава детската литература и нейните автори от всякакви данъци. Тогава, в дните на световната криза и покрусата от двете национални катастрофи, започва този бум на детската ни литература. 

Тогава се раждат и изявяват големите български детски писатели Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Добри Немирон, Асен Разцветников, Чичо Стоян, художниците Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Александър Божинов, РайкоАлексиев. Това е времето, когато художествената илюстрация на книгите, прави първите си стъпки. До тогава, всички илюстрации поместени в българските детски вестници, списания и книги, са от чужди автори. Като гледаме илюстрациите на Вадим Лазаркевич, никога няма да познаем, че той не е български художник.

Вадим Вадимович Лазаркевич е роден на 28 февруари 1895 г. в Белая Церков - днешна Украйна, в дворянско семейство. Бащата Вадим Константинович Лазаркевич е генерал от руската армия. Съпругата му Екатерина Петровна, е завършила Музикалната академия в Киев.

Имат три деца - Вадим, Алексей и Милица. По силата на семейната традиция, малкият Вадим е изпратен във военото училище в Петербург, където завършва Михайловския кадетски корпус. Виждайки дарбата му да рисува - родителите му го изпращат в Императорската художествена академия в Петербург. Не успява да завърши следването си, поради избухването на I-та Световна война.

Мобилизиран е и изпратен на фронта като офицер. Там са баща му Вадим и брат му Алексей. Срещат се в Новочеркаск и решават да се изтеглят пред настъпващата Червена армия. Прощават се с Екатерина и Милица и с кораб по Черно море, през декември 1920 г. стигат до България. Бащата е вече на 50 г. Вадим на 20, а брат му Алексей - на 25. Настаняват се в Несебър. Бащата е очарован от красотата на стария град и остава в него до края на живота си.

Открива фотографско ателие и става един от най-популярните фотографи в региона. Децата отиват в София, за да търсят препитание. Вадим решева да изкарва прехраната си като художник. Първата му творба е илюстрация на детска приказка в списание „Светулка”, един от редакторите на което е Пелин. Съдбата го среща с едни от най-добрите ни детски писатели. Особенно плодотворно е творческото му съдружие с Ран Босилек. Той илюстрира почти всичките му книги и тези на издателство „Хемус”. Илюстрациите му се превръщат в образци на изобразителното изкуство за деца. Работи с Иван Вазов, Ангел Каралийчев, Добри Немиров, Елин Пелин, Дора Габе, Светослав Минков, Емилян Станев. Илюстрира много преводни книги - Пушкин, Лев Толстой, ДжекЛондон, Майн Рид, Ръдиар Киплинг, Ханс Андерсен, Хенрих Сенкевич. Негови са образите на приказните детски герои Кумчо Вълчо, Кума Лиса, баба Цоцолана, Косе Босе, Патиланци, Пинокио. ”Бащата на детската илюстрация у нас е Вадим Лазаркевич„ – признава Илия Бешков. Много е трудно да се изреди всичко, до което се е докоснала ръката на талантливия художник. Той сътрудничи в много детски списания и вестници, илюстрира картини, буквари, учебници, книги. Родоначалник е на първите романи в картини, на първите комикси у нас. Известно е, че със съпругата си Ирина имат две деца – Вадим и Екатерина. Вадим – младши и съпругата му Анита имат две дъщери - Ирина и Целия. От всички, само Вадим - младши завършва Художестгвената академия в София и продълржава родовата традиция. „Историята на гражданската война в Русия е история и на моето семейство - казва синът на художника. - Тя е доста тъжна, защото раделя завинаги едно семейство и го откъсва от корените му”. Вадим Лазаркевич, който 40 години е свързал  името си с детската книга, остава без пенсия, защото не е плащал редовно процент от хонорарите си в Съюза на българските художници. Въпреки огромното си творчество и популярност, до края на живота си - Вадим Лазаркевич не получава разрешение да направи своя, самостоятелна изложба. Навсякъде, клеймото „белогвардеец” го преследва. Умира на 18 февруари 1963 г. в София. Големият художник не доживя почести и слава, но остана в сърцата на децата и почитателите си, в историята на българското и световно изобразително изкуство.

Коментари (0) Добави мнение

USD 1.4742 
GBP 2.4439 
CAD 1.3454 
CHF 1.6164 
JPY 1.4204 
RON 4.4342 
DKK 2.6234 
RUB 4.0705